Украинските бежанци засаждат семена на втори живот в нашия дом

Бяхме домакини на украински бежанци поради мъж на име Иля Нойщат. Евреин от Украйна, той учи стопанска система в Белгия, когато Германия нахлува през 1940 г. 

Англия приема Иля. Това може да го е избавило от лагерите. По-късно той стана бележит учен, ментор на моите родители и фамилен другар.

По сходен случай седемгодишен украинец се озова да стои в задната ни градина в Лондон през май 2022 година

„ Защо сме пристигнали в Англия, в случай че руснаците стрелят с ракети и по Англия? “ — попита Олексий. Той уточни белите следи, разпростряли се по синьото небе. Майка му Мария* изясни, че следите са били оставени от авиолинии, пренасящи летовници от и до летище Гетуик.

Собственият им дом е покрай основното летище на Киев. Районът претърпя залепване през първите няколко дни от нахлуването, тъй като Владимир Путин се надяваше да разтовари войски покрай него.

Мария качи двете си деца в колата си и откара безмълвно разделяне към Молдова и на несъмнено място. Тя дойде в Обединеното кралство няколко месеца по-късно с нищо повече от облеклата, облечени в фамилията, един куфар и ентусиазма си към литературата от 19-ти век.

Тази колона би била по-завладяваща, в случай че можех да напиша че жена ми и аз се борихме с непреклонната английска администрация, с цел да измъкнем Мария и нейните момчета от Молдова. Един сътрудник имаше епични компликации с визовите разногласия на Министерството на вътрешните работи.

Но при нас всичко работи като часовник. Екипът на Homes for Ukraine в Съвета на Бромли беше бърз, добре осведомен и ефикасен. Любезен остарял чиновник, който приличаше на Дядо Коледа, се появи да посрещне Мария и нейните момчета. Той ме посъветва да сложа ограда в средата на нашата градина, тъй че двегодишното дете да не може да падне в езерото.

Изпотях се над тази работа през по-голямата част от една гореща събота през юни. Връщайки се от парка същия следобяд, Алексий прескочи оградата, с цел да може да инспектира новата инфраструктура. Появи се и дребният Дмитро. Загрижено Алексий подвигна брат си през бариерата, с цел да може и той да види какво върша - зад оградата, която трябваше да го защищити.

Градината е била сцена на доста други действия: ритници, дуели с топка и малко доброжелателна, само че прекомерно въодушевена помощ при поливането.

Засадихме дружно сладка царевица. Семейството ми гледаше на това като на безвкусна храна, срещана да плува обезверено в хладка чорба в английските столови за сервиране. Мария сподели, че човек не е живял, до момента в който не е ял царевица, сготвена напряко от растението.

Корени избухват в английската почва: изначало едва, след това мощно. Царевичните класове бяха вкусни.

Семейството, членове на рускоезичната общественост в Украйна като президента Володимир Зеленски, в този момент превключва комфортно сред този език и британски. Мария би трябвало да продължи да се занимава със случая на момчетата, с цел да е сигурна, че те поддържат украинския си език.

Дялът на къщата се получи. Станахме другари. Мария споделя, че е като борш, нейното фирмено ядене. Вземете верните съставки и рецептата ще успее.

Тя откри места за децата си в детската градина и локалното учебно заведение. Тя взе работа на повърхностен работен ден - много под нейното възнаграждение и стаж вкъщи като управител на ИТ планове. Но тя се радва на работата. Това е ходило по стълбата.

Сега тя си обезпечи дребен апартамент на улицата, където живеем. Това е още едно ходило по стълбата.

За Мария Обединеното кралство е по едно и също време плашещо и завладяващо. Но тя е млада, инициативна и обнадеждена. Това са потребни качества за новопристигналите в Лондон, град, който може да бъде безсърдечен, както и радушен към хората с лимитирани средства.

Както всеки емигрант в миналото, Мария се учи да разрушава кодовете на непознато общество. Опитахме се да й разбираем Обединеното кралство. Не си направихме труда да премахнем класовата система. Ние самите не разбираме това; може би никой не го прави.

Никой не знае и по какъв начин приключва тази история. Мария желае да възобнови прекъснатия си живот в Украйна. Но даже едно малко пътешестване излага децата й на съветските бомбардировки, които тя е жертвала толкоз доста, с цел да избегне. И двете армии са в безизходна обстановка на изток, в изискванията, които мъжете от фамилията ми изпитаха на западния фронт през Първата международна война.

Междувременно Украйна рискува да се трансформира, по думите на тъмен другар, който оказва помощ да се почистят след африканските спорове, „ просто още една от забравените войни на света “.

Но тази пролет ще засадя сладка царевица. И тази есен ще ядем пресните кочани и ще мислим за Иля и Мария.

*някои имена са изменени