Украинските бежанци засаждат семена на втори живот в нашия дом
Бяхме домакини на украински бежанци заради мъж на име Иля Нойщат. Евреин от Украйна, той учи икономика в Белгия, когато Германия нахлува през 1940 г.
Великобритания приема Иля. Това може да го е спасило от лагерите. По-късно той стана изтъкнат академик, наставник на моите родители и семеен приятел.
По подобен случай седемгодишен украинец се озова да стои в задната ни градина в Лондон през май 2022 г.
„Защо сме дошли в Англия, ако руснаците стрелят с ракети и по Англия?“ — попита Олексий. Той посочи белите следи, простиращи се по синьото небе. Майка му Мария* обясни, че следите са били оставени от авиолинии, превозващи летовници от и до летище Гетуик.
Собственият им дом е близо до главното летище на Киев. Районът претърпя залепване през първите няколко дни от нахлуването, защото Владимир Путин се надяваше да разтовари войски близо до него.
Мария качи двете си деца в колата си и откара безмълвно разделение към Молдова и на сигурно място. Тя пристигна в Обединеното кралство няколко месеца по-късно с нищо повече от дрехите, облечени в семейството, един куфар и ентусиазма си към литературата от 19-ти век.
Тази колона би била по-завладяваща, ако можех да напиша че жена ми и аз се борихме с непреклонната британска бюрокрация, за да измъкнем Мария и нейните момчета от Молдова. Един колега имаше епични трудности с визовите спорове на Министерството на вътрешните работи.
Но при нас всичко работи като часовник. Екипът на Homes for Ukraine в Съвета на Бромли беше бърз, добре информиран и ефективен. Любезен стар служител, който приличаше на Дядо Коледа, се появи да посрещне Мария и нейните момчета. Той ме посъветва да сложа ограда в средата на нашата градина, така че двегодишното дете да не може да падне в езерото.
Изпотях се над тази работа през по-голямата част от една гореща събота през юни. Връщайки се от парка същия следобед, Алексий прескочи оградата, за да може да инспектира новата инфраструктура. Появи се и малкият Дмитро. Загрижено Алексий вдигна брат си през бариерата, за да може и той да види какво правя - зад оградата, която трябваше да го предпази.
Градината е била сцена на много други дейности: ритници, двубои с топка и малко добронамерена, но прекалено ентусиазирана помощ при поливането.
Засадихме заедно сладка царевица. Семейството ми гледаше на това като на безвкусна храна, срещана да плува отчаяно в хладка супа в британските столови за сервиране. Мария каза, че човек не е живял, докато не е ял царевица, сготвена направо от растението.
Корени избухват в британската почва: отначало слабо, после силно. Царевичните класове бяха вкусни.
Семейството, членове на рускоезичната общност в Украйна като президента Володимир Зеленски, сега превключва удобно между този език и английски. Мария трябва да продължи да се занимава със случая на момчетата, за да е сигурна, че те поддържат украинския си език.
Дялът на къщата се получи. Станахме приятели. Мария казва, че е като борш, нейното фирмено ястие. Вземете правилните съставки и рецептата ще успее.
Тя намери места за децата си в детската градина и местното училище. Тя взе работа на непълен работен ден - доста под нейното заплащане и стаж у дома като мениджър на ИТ проекти. Но тя се радва на работата. Това е стъпало по стълбата.
Сега тя си осигури малък апартамент на улицата, където живеем. Това е още едно стъпало по стълбата.
За Мария Обединеното кралство е едновременно плашещо и завладяващо. Но тя е млада, инициативна и обнадеждена. Това са полезни качества за новопристигналите в Лондон, град, който може да бъде безмилостен, както и отзивчив към хората с ограничени средства.
Както всеки бежанец някога, Мария се учи да разбива кодовете на чуждо общество. Опитахме се да й обясним Обединеното кралство. Не си направихме труда да премахнем класовата система. Ние самите не разбираме това; може би никой не го прави.
Никой не знае и как завършва тази история. Мария иска да възобнови прекъснатия си живот в Украйна. Но дори едно кратко пътуване излага децата й на руските бомбардировки, които тя е жертвала толкова много, за да избегне. И двете армии са в безизходна ситуация на изток, в условията, които мъжете от семейството ми изпитаха на западния фронт през Първата световна война.
Междувременно Украйна рискува да се превърне, по думите на мрачен приятел, който помага да се почистят след африканските конфликти, „просто още една от забравените войни на света“.
Но тази пролет ще засадя сладка царевица. И тази есен ще ядем пресните кочани и ще мислим за Иля и Мария.
*някои имена са променени
